История на Карате

Впоследствиe Дарума отседнал в манастира Шаолин-сцзу, където просвещавал китайските монаси в основите на будизма в най-строга дисциплина, акцентирайки върху неразделното развитие на физиката и интелекта. По-късно неговите ученици се прославили като най-добрите в целия огромен Китай, а тяхното изкуство носело името „пътя на юмрука”.

Важен момент в проследяването на историята на карате-до е връзката от най-ранни времена на остров Окинава с китайските и японските земи, както и това, че по-голямата част от населението му е била прокитайски настроена. Запознаването на окинавците с китайското кемпо става около 1600 година, когато цивилните китайски пратеници били заменени с военни. Това бойно изкуство било изградено на базата на утвърдената в Шаолин система за самозащита и провокирало голям интирес от страна на местното население, което го съчетало със собствените форми на самозащита. С течение на времето се оформят нелегални школи на островите Рю кю, които били кръщавани на различните градове, а най-общо окинавските бойни умения били наричани Окинава те, което в превод означава „окинавски ръкопашен бой”. Обединението в едно царство на споменатите острови се дължи на император Ха Ши от династията Шо, който със закон забранява притежанието и използването на оръжие с цел осуетяване на евентуални атентати срещу властта. Това се случва преди около 500 години, а след още 200 този акт се повтаря, тъй като остров Окинава преминава във владенията на Япония. В резултат на провеждането на „катана гари” (лов на мечове) като естестествен резултат се явява засилващият се интерес на хората към овладяването на различни техники за самозащита с естествените оръжия на тялото. В резултат на този интерес се засилват връзките на остров Окинава с Южен и Северен Шаолин. Така се създават предпоставките и се развиват възможностите за самозащита с празна ръка. В тази връзка буквалният превод на карате-до означава „пътят на празната ръка”.