История на Карате

С първото споменаване на карате-до в реалната действителност през 1722 г. се свързва името на Сакугава от Аката. Той бил живял за известно време в Китай и там се занимавал с кемпо и работа с тояга. Завръщайки се в родината си, той основал собствена школа в град Шури, която назовал „Карате но Саугава”.

Последвалото развитие на карате-до се свързва с командироването на правителствения чиновник Сакон Мацумура в Китай през 1830 г. със задачата да усъвършенства познанията и уменията си в областта на кемпо. След завръщането си на остров Окинава той също открива школа в град Шури – „Шорин рю гонку ан карате”, а Мацумура бил считан за Върховен наставник по бойните изкуства на остров Окинава.

За доразвиването на стила на Мацумура допринася значително неговият ученик Анко Асато, чиито ученици били всички основатели на водещите в съвременното карате-до школи. Именно неговият ученик Гичин Фунакоши (1868-1957) и основател на стила Шотокан („Стилът на боровите вълни”) се счита за бащата на съвременото карате-до. Повратната точка в развитето на карате-до се поставя с проведените от него демонстрации на системата за физическо възпитание, базирана на карате-до през 1917 и 1922 г. организирани от Министерството на образовянието. Постепенно Фунакоши започва да прави демонстрации и да провежда лекции из цяла Япония и е канен като организатор на отбори по карате-до в различни университети. Така, след придобиването на голяма популярност на карате-до в Япония, то започва да представлява интерес и за много други държави. През 1924 г. Гичин Фунакоши създава първият клуб по карате-до в университета Кейо, а през 1948 г. се създава японската карате-асоциация с технически директор Гичин Фунакоши.